Доколко се чувстваш българин?

Спорът относно смесването на регетон с чалга ме наведе на идеята за това доколко тукашните балкански хора сме доволни от света, в който живеем, и доколко принадлежим на този свят... Тук не става дума за смесването на два музикални жанра, а изобщо за смесването на наше с чуждо. Българското отива все по-надалеч от нас. В живота ни навлязоха толкова много западни нрави, идеали,музикални стилове, модни стилове... вещи... че някак нашето, типично българското е почти неосезаемо. Това което предлагам, е да поговорим именно за това - кой доколко се чувства българин, кое го задържа или не го задържа тук, кое го кара да се срамува или да се гордее,че е българин?

Разбира се, че се чувствам българин. Не мисля, че ако човек харесва нещо, което не е българско, го прави по-малко българин. Аз съм ЗА смесването на българското с чуждото, не виждам нищо лошо в това. Не мога да разбера хората, които се правят на патриоти и отричат всичко, което не е българско и смятат всички други нации за по-прости от нас българите. Например, много са ми смешни хората, които оплюват америка и американската нация, казват "Тия американци са най-тъпите хора на света..." и т.н., а иначе същите тези хора, се кефат на музиката, която правят тъпите американци, на филмите, които правят тъпите американци, лювимият им певец или актьор е тъп американец и много други неща от тъпия им живот са свързани с тъпата Америка Very Happy

. Лош навик ни е винаги да сме недоволни от всичко и винаги другите да са ни виновни за това. Според мен това е толкова глупаво, колкото това да се делим на ЦЕСЕКАРИ И ЛЕВСКАРИ. Все пак кой каквото си направи, никой друг не може да му го направи и никой друг не му е виновен за това. На мнение съм, че всеки трябва да търси щастието си (каквото и да е то), кадето смята за добре и ако не го намира тук в България, не виждам нищо лошо да го търси извън България. Но все пак човек не бива да забравя, какъв е и от къде е тръгнал. Не мисля, че хората ги задържа в България мъката по "наште планини зелени", а това че хората, които обичат са тук. Ние българите имаме много неща, с които да се гордеем и не бива да се срамуваме от това, че сме българи, но не бива и да отричаме чуждото и да обиждаме всички само защото по един или друг начин са по-различни от нас.

Аз обичам страната си и се гордея че съм родена тук. Обективно погледнато мисля, че определено има с какво да се гордеем, най-малкото държавата и езика ни са едни от най-старите в Европа. А и според мен българите са едни от най-красивите и интелигентни хора в света. Ние имамеме огромен потенциал, но за съжаление в момента бг реалността не позволява на повечето талантливи хора да се реализират тук. Според мен това е една от причините за днешната ни действителност. Няма да задълбавам в многобройните проблеми на държавата ни, само ще кажа че фактът, че сме на едно от последните, ако не и на последното място по жизнен стандарт в ЕС е красноречив. Друг факт е че повечето от най-способните ни специалисти отиват да работят в чужбина. При това положение е нормално да внасяме чужди модели: дрехи, вещи, музика, филми, просто тук, явно вече има недостиг както на финансови средства така и на човешки потенциал във всички тези сфери. А и нашата действителност изобщо не е благоприятна за каквото и да е творчество. При това положение, абсолютно разбирам хората търсещи по-добър живот в чужбина, за мен, това не е изоствяне на родното и избиране на чуждото, за пари. Това е просто единственото решение, ако не виждаш изход от тази бг реалност и не искаш децата ти да израснат в нея. Естествено, че тук ме задържат семейството, приятелите, спомените, но за съжаление според мен кризата в обществото ни не минава, а се задълбочава и просто не виждам, кога и как Бълагария ще излезе от тази ситуация.